Защо килограм пилешки гърди в Lidl София струва 11 лв., а в Lidl Берлин — 7 EUR (≈ 13.70 лв.)? Един и същи магазин, една и съща верига, почти един и същи продукт — а разликата в лева е осезаема. И обратната изненада: защо литър мляко от една и съща марка е с около 15% по-скъп в Kaufland Букурещ, отколкото в Kaufland София?
Отговорът не е един. Цената на един и същ продукт в две съседни държави е сбор от няколко сили, които дърпат в различни посоки — данък, доход, конкуренция, мащаб и това дали продуктът е местен или пристига отдалеч. Разгледани поотделно, те звучат абстрактно. Събрани на един рафт, обясняват защо кошницата натежава различно от Букурещ до Берлин.
Едни и същи рафтове, различни цени
Ето как изглеждат няколко основни продукта през четирите държави. Това е ядрото на стандартизирана потребителска кошница — най-показателните позиции от нея (данни: Евростат, Q1 2026)1:
| Продукт | България | Германия | Полша | Румъния |
|---|---|---|---|---|
| Хляб 1 кг | 1.80 лв. | 3.50 EUR | 4.20 PLN | 6.50 RON |
| Мляко 1 л | 2.40 лв. | 1.15 EUR | 3.80 PLN | 7.20 RON |
| Пилешко 1 кг | 11.00 лв. | 7.00 EUR | 18.00 PLN | 22.00 RON |
| Домати 1 кг | 4.50 лв. | 3.20 EUR | 12.00 PLN | 9.00 RON |
| Яйца 10 бр. | 5.80 лв. | 2.80 EUR | 11.00 PLN | 12.00 RON |
Числата в различни валути мамят окото. За да ги четете честно, дръжте наум два ориентира: еврото е около 1.96 лева по фиксиран курс, а българският лев и румънската лея са в подобен порядък спрямо еврото. Прегледана така, таблицата казва нещо ясно — при базови продукти като хляба и млякото България е сред евтините номинално. Но там, където се намесва внос и преработка — пилешкото, доматите — разликата с Германия се стопява или дори изчезва. А това е само половината от историята. Другата половина е с каква заплата плащате всяка от тези цени.
Петте сили зад разликата
Пет фактора обясняват почти цялата картина. Ето ги, събрани на едно място:
| Държава | ДДС върху основни храни | Пазар и конкуренция | Местно производство |
|---|---|---|---|
| България | 20% | Ограничена в малките градове | Значителен внос |
| Германия | 7% | Най-силната в ЕС | Висока самодостатъчност |
| Полша | 5% (основни) | Силна | Висока самодостатъчност |
| Румъния | 9% | Средна | Смесена |
1. Данъкът. България прилага пълната стандартна ставка от 20% ДДС върху основните храни. Германия облага храните със 7%, Полша — с 5% за основните продукти, Румъния — с 9%2. Тази разлика се плаща на всяка каса и е чиста добавка към цената, без нищо насреща за потребителя. Защо България е изключение и какво би станало при намалена ставка, разглеждаме подробно в ДДС и храните у нас.
2. Конкуренцията. Германия има най-конкурентния хранителен пазар в Европа — Aldi, Lidl, Rewe, Edeka, Penny, Netto се борят за един и същ клиент на всеки ъгъл. Повече конкуренти означава по-нисък марж и по-агресивни промоции. В България, особено в по-малките градове, изборът често се свежда до една-две вериги, а по-слабата конкуренция държи цените по-високи. Как е разпределен пазарът у нас, показваме в пазарния дял на веригите.
3. Мащабът. Немският пазар е около десет пъти по-голям от българския. По-големите обеми означават по-ниски логистични разходи на единица, по-добри условия от доставчиците и по-евтини собствени марки. Малкият пазар плаща за това, че е малък.
4. Местното производство. Германия и Полша са самодостатъчни по много категории храни. България внася значителна част от продукцията си — а всяко евро внос и всеки изминат километър се калкулират в крайната цена. Защо при толкова земя внасяме толкова храна, обясняваме в земеделие: внос срещу местно.
Тези четири фактора обясняват и обратната изненада от началото — защо млякото в Kaufland Букурещ е с около 15% по-скъпо от същото в София, въпреки че румънското ДДС (9%) е по-ниско от българското. По-ниският данък дърпа цената надолу, но останалите сили я бутат нагоре: по-дълги вериги на доставка, по-голяма вносна зависимост при преработените млечни продукти и различна конкурентна среда. Крайната цена е резултатът от това дърпане в две посоки — и понякога данъкът губи битката с логистиката и вноса.
5. Доходите. И тук идва решаващият фактор, който преобръща цялата класация.
Спрямо заплатата България е скъпа
Цената на етикета е само едната страна на монетата. Другата е с какво я плащаш.
Средната месечна заплата в България през 2025 г. е около 2000 лв. В Германия — около 4200 EUR, тоест над четири пъти повече в абсолютна стойност3. Когато разделите цената на кошницата на дохода, с който я купувате, номиналните числа се преобръщат. Отнесени към заплатата, основните храни в България излизат около два пъти по-скъпи, отколкото същите храни в Германия.
Ето защо българинът, който вижда „1.15 EUR за мляко" на снимка от Берлин, изпитва смесено чувство. Да, в левове това е по-евтино от нашите 2.40 лв. Но берлинчанинът купува това мляко с четири пъти по-голяма заплата. Неговата цена на етикета е малко по-ниска; неговата реална цена — тази, измерена в минути труд — е драстично по-ниска. Точно тази разлика между етикет и тежест разглеждаме в детайли в България срещу ЕС.
Номиналната цена подрежда държавите за туристите. Заплатата ги подрежда за хората, които живеят там.
Изводът
Четирите кошници разказват история, която една снимка от чужд супермаркет никога не може да разкаже сама. Германия има високи цени и още по-високи доходи. Полша и Румъния са някъде по средата. България има ниски цени на етикета — и най-тежката кошница спрямо заплатата от четирите. Ниската цена не е привилегия; тя е огледало на ниския доход.
Затова следващия път, когато някой ви покаже колко „евтино" е млякото в Берлин или колко „скъпо" в Букурещ, задайте втория въпрос: а с каква заплата се плаща? Отговорът обикновено обръща цялата картина. Ако искате сами да сравните конкретни продукти през държавите, разгледайте нашия тракер за кошница по държави.
