България срещу ЕС – колко струват храните в сравнение

Има един прост тест, който всеки е правил без да го нарича анализ: слизаш от самолета в друга европейска столица, влизаш в първия супермаркет и превеждаш цените наум. Понякога въздъхваш с облекчение — „при нас това е по-евтино". Друг път се хващаш, че смяташ колко изкарваш на час и колко от този час ще ти вземе едно кисело мляко. Двете сметки почти никога не съвпадат. И точно в разстоянието между тях се крие цялата история за храните в България.

Защото на етикета сме сред евтините. В кошницата — не.

Парадоксът на „евтината" държава

Когато Евростат подрежда държавите по ценово равнище на храните, България почти винаги е в дъното на скалата. Последните сравнителни данни поставят нивото на храните и безалкохолните напитки у нас на около три четвърти от средното за Съюза¹. Тоест средно взето един и същ продукт струва по-малко левове в София, отколкото евро (в тяхната равностойност) в Мюнхен или Виена.

Дотук добрата новина. Проблемът е, че цената на етикета е само половината от уравнението. Другата половина е с какво я плащаш.

Заплатата, не етикетът, е мерната единица

Икономистите имат по-скучна дума за усещането „скъпо ми е" — достъпност. Тя не пита колко струва хлябът, а каква част от бюджета ти изяжда. И по този показател България не е в дъното на класацията, а на върха ѝ.

Българските домакинства отделят близо една пета от потребителските си разходи за храна — най-високият дял в целия Европейски съюз². За сравнение, средното германско домакинство дава около единайсет процента, а средното за ЕС е под четиринайсет. Същата салата, същото сирене, същото пиле — но много различна тежест върху джоба.

Прочетена наведнъж, таблицата казва нещо неудобно: ниската цена не е привилегия, а огледало на ниския доход. Храната у нас е „евтина" в същия смисъл, в който е евтино нещо, за което просто нямаш повече пари.

Абсолютната цена показва колко струва продуктът. Делът от бюджета показва колко струва животът.

Мерната единица е минутата труд

Има един начин да се почувства разликата, без нито една таблица. Не питайте колко струва продуктът в пари, а в работно време. Колко минути на средната надница трябва да отделите за един и същ артикул тук и в Западна Европа?

При българска средна заплата и българска цена килограм пилешко може да струва час труд. При немска заплата и немска цена — същият килограм струва петнайсетина минути, макар на етикета да изглежда по-скъп. Ето защо туристът от Мюнхен намира София за евтина, а софиянецът намира кошницата си за тежка: те гледат едно и също число, но го делят на много различни заплати. Числото е общо. Делителят — не.

Именно затова средното домакинство у нас отделя близо една пета от разходите си за храна. Не защото яде повече, а защото това, което остава след храната, е по-малко. Храната е нееластичен разход — хляб, мляко и олио се купуват независимо от заплатата. Когато доходът е нисък, същата кошница просто заема по-голямо място в него.

Защо сближаването не носи облекчение

Обичайният контрааргумент звучи оптимистично: догонваме. И е верен — ценовите равнища в ЕС наистина се сближават, а българското бавно пълзи нагоре към средното. За десетилетие разликата се е стопила с няколко процентни пункта.

Само че конвергенцията е нож с две остриета. Тя означава, че цените се движат към средноевропейските по-бързо, отколкото заплатите. Ако етикетът догонва Виена за десет години, а доходът — за трийсет, то в междинното време кошницата не олеква, а натежава. Точно това усещат хората, когато статистиката им обяснява, че „обективно" са по-богати отпреди.

Какво движи разликата

Ниската цена и високата тежест не са мистерия — те са сбор от няколко познати сили, всяка от които разглеждаме поотделно в сайта:

• Данъкът. България е една от малкото държави в ЕС със стандартна ставка ДДС от 20% върху основните храни, докато повечето съседи прилагат намалени ставки³. Разликата се плаща на всяка каса — повече за това в текста защо ДДС-то у нас е изключение.
• Вносът. Голяма част от прясната продукция идва отвън, а всяко евро и всеки транспорт се калкулират в крайната цена.
• Конкуренцията. В по-малките населени места изборът на вериги е ограничен, а по-слабата конкуренция държи маржовете по-широки.
• Мащабът. Как точно се сглобява една цена — от нивата до рафта — показваме на примера на хляба.

За потребителя накратко

Следващия път, когато чуете политик да се хвали, че „храната в България е по-евтина от европейската", проверката е една единствена сметка: разделете цената на кошницата на средната надница. По този показател България не е сред щастливците на континента, а сред най-притиснатите. Номиналната цена е за туристите. Делът от заплатата е за нас.

Ако искате да видите как изглежда това с конкретни продукти, вижте нашия тракер за кошница по държави — там можете да сравните ябълки с ябълки, буквално.