„Веригите ни ограбват." Тази фраза изгрява при всеки скок на цените, изречена еднакво убедено от политик пред камера и от човек на опашката пред касата. Звучи логично: цените се вдигат, храната е скъпа, някой прибира разликата — а кой стои по-близо до касовия апарат от веригата? Обвинението има само един недостатък. Не издържа на проверка в собствените ѝ счетоводни книги.
Защото финансовите отчети на веригите не се крият. Те са публични.
Какво пише в отчетите
Всяка голяма търговска верига в България подава годишен финансов отчет в Търговския регистър — документ, който всеки може да отвори и прочете1. И когато го отворите, обвинението за „ограбване" се сблъсква с две числа, които не му отиват.
Първото е брутният марж — разликата между цената, на която веригата купува стоката, и цената, на която я продава. Той е около 20-30%. На пръв поглед това потвърждава подозрението: ето я разликата, ето откъде идват парите. Но брутният марж е измамен, защото от него още не е платено почти нищо.
Второто число е нетният марж — това, което остава като чиста печалба, след като са платени всички разходи и данъци. И то е между 2 и 5%.
Тоест от всеки лев на касата чистата печалба на веригата е между две и пет стотинки. Останалото се изпарява по пътя.
Къде отиват другите 20 стотинки
Ако брутният марж е 25%, а нетният — 3%, естественият въпрос е къде изчезват другите 22 процентни пункта. Отговорът е скучен, но важен: изяждат ги разходите за самото съществуване на магазина.
- Наеми и поддръжка на търговските площи — често в скъпи локации.
- Заплати на персонала — една верига поддържа между 500 и 1500 служители.
- Енергия — хладилните витрини работят денонощно, осветлението и климатизацията не спират.
- Логистика — собствени складове, хладилни камиони, регионални центрове.
- Фира и бракувани стоки — при пресните продукти 1-5% от оборота просто се разваля.
- Маркетинг, промоции и намаления.
Всяко от тези пера е реален разход, който трябва да се плати, преди веригата да види първата стотинка печалба. Точно затова 25-те процента брутен марж се стопяват до 3. Хлябът, който купувате за два лева, не носи на магазина петдесет стотинки печалба — носи му няколко стотинки, след като плати рафта, тока, касиерката и камиона, който го е докарал.
Веригата не печели от високия марж на един продукт. Тя печели от това, че продава милиони продукти с мъничък марж на всеки.
Как точно тази надценка се вписва в общата цена на един артикул, показваме в разбивката на цената на хляба — там търговският марж е около една шеста от крайната цена, наравно с данъка.
Проверка спрямо други сектори
Число само по себе си не значи нищо, докато няма с какво да го сравниш. Затова сложете нетния марж на хранителната търговия до този на други индустрии в България:
| Сектор | Приблизителен нетен марж |
|---|---|
| Хранителна търговия | 2-5% |
| Фармацевтика | 8-12% |
| Телекоми | 10-15% |
| Банки | 15-20% |
Хранителната търговия е сред секторите с най-нисък марж в цялата икономика2. Един килограм брашно минава през веригата с печалба, която банката прави многократно на същия оборот. Това не е защото търговците са по-морални — а защото бизнес моделът им е друг. Той се казва „голям обем, малка печалба на единица". Печелиш не като вземеш много от малцина, а като вземеш малко от милиони.
Има и практична последица от този тесен марж. Верига, която живее на 3% печалба, живее на ръба: една лоша година, скок в цената на тока или срив в оборота може да я вкара на загуба. Затова тя се бори за всеки процент ефективност — оттам идват касите на самообслужване, оптимизираните доставки, притискането на всеки разход до последната стотинка. Това не е поведение на бизнес, който тъне в свръхпечалба. Това е поведение на бизнес, който оцелява на обем и трепери за маржа си. Ако маржовете наистина бяха тлъсти, нямаше да гледаме как веригите се дърлят за всеки клиент с промоция след промоция.
Къде критиката все пак е основателна
Дотук развенчахме мита. Но да развенчаеш мит не значи да оправдаеш всичко — а честната журналистика прави и второто.
Фактът, че средният марж не е „прекомерен", не изтрива няколко реални проблема, за които критиката към веригите е напълно основателна:
- Маржът не е равен между категориите. Основните храни — хляб, мляко, олио — често вървят с минимален или дори отрицателен марж, защото служат за примамка към касата. Загубеното се връща с лихва при деликатесите, готовите храни и марковите продукти, където надценката е висока. Средното число крие тази игра.
- Натискът върху доставчиците е реален. Таксите за листване, задължителните промо бюджети, отстъпките и забавените плащания могат да са тежки за дребния производител — понякога непосилни. Ниският марж на веригата отчасти е финансиран от притиснатия марж на онзи, който ѝ доставя.
- Нелоялните практики съществуват. Едностранни промени на условия, забавени плащания, връщане на непродадена стока — това са проблеми, които регулаторите в целия ЕС преследват с основание.
- Shrinkflation. Намаляването на грамажа при запазена цена е тих начин да поскъпнеш, без клиентът да усети. Не влиза в маржа като процент, но влиза право в джоба на купувача.
Кой тогава прави храната скъпа
Ако не е маржът на веригата, отговорът е разпилян между няколко познати виновника, всеки от които сме разгледали поотделно: 20-те процента ДДС върху храните, които държавата прибира на всяка каса; вносната зависимост; скъпата енергия и логистика; и слабата конкуренция там, където един играч е сам на терена — тема, която развиваме в пазарния дял на веригите.
Веригата е най-видимото звено, защото на нейната каса плащаме. Но видимото и виновното рядко са едно и също. Обвинението „веригите ни ограбват" е удобно, защото има лице и адрес. Истинските причини за скъпата храна нямат — те са данък, разстояние, ток и липса на конкуренция. По-трудни за освиркване, но по-верни.
