Инфлацията при храните – защо изпреварва общата

Вечерните новини съобщават едно число. Касовата бележка казва друго. И почти винаги второто е по-голямо.

Когато политик или банкер каже „инфлацията се забавя", той има предвид общия индекс на потребителските цени — една усреднена стойност, която смесва хляб и самолетни билети, сирене и мобилни планове, домати и хладилници. Проблемът е, че вие не пазарувате средно. Пазарувате храна. Всяка седмица. А храната се движи по свой ритъм — и в повечето периоди той е по-бърз от средния.

Точно там се ражда усещането, че статистиката и хладилникът живеят в различни държави.

Защо количката тежи повече от индекса

Общата инфлация е претеглена средна. В нея влизат стотици стоки и услуги, много от които поскъпват бавно, а някои дори поевтиняват — техника, комуникации, отделни промишлени стоки. Храната е в другия край на спектъра: тя реагира по-силно и по-бързо на всяко външно сътресение от средния продукт в кошницата¹.

Причините не са мистерия. Те са четири и се събират в едно.

• Суровина и енергия с голяма тежест. В цената на храната делът на непреработените суровини, горивата и тока е висок. Когато те поскъпнат, ефектът се вижда бързо.
• Кратък срок на годност. Прясното не чака. То изисква скъпа логистика, хладилна верига и бракува част от себе си всеки ден — а загубите се калкулират в цената на останалото.
• Зависимост от внос. Цели категории идват отвън, а с тях внасяме и чуждата инфлация, и валутния курс, и транспорта.
• Сезонност. При пресните продукти предлагането се люлее с месеците, а всяко люлеене движи цената.

Съберете ги и получавате продукт, който препредава всеки шок почти веднага. Когато поскъпнат горивата или торовете, ефектът минава по цялата верига — от полето до рафта — за седмици, а не за месеци². Общата инфлация омекотява удара, защото го разрежда със стотици други цени. Хранителната инфлация го предава на чисто. През пиковете на 2022–2023 г. годишната инфлация при храните в еврозоната се качи до около 15% — по-високо от общия темп, който вече започваше да се забавя¹.

Пример от близкото минало: когато цената на природния газ скочи през 2022 г., поскъпна не само отоплението. Газът е суровина за азотните торове и гориво за оранжериите — две неща, без които зимният домат не съществува. Така един енергиен шок се появи на рафта като по-скъпа салата, месеци след като изчезна от заглавията. Защо родните зеленчуци поскъпват по същата логика, разглеждаме отделно.

Химията на едно поскъпване

Има и още нещо, което прави храната по-инатлива от индекса: тя поскъпва по-лесно, отколкото поевтинява.

Когато международната цена на пшеницата или суровото мляко падне, това е новина за борсите, не за касата. Между суровината и рафта стоят разходи, които не се движат в обратна посока току-така — заплати, наеми, ток, амбалаж, транспорт. Веднъж качени, те рядко се връщат. Затова хлябът не поевтинява наполовина, когато житото поевтинее наполовина — механика, която разглеждаме подробно в как се формира цената на хляба. Същата инерция важи и за млякото: фуражът поскъпва днес, а рафтът реагира след месеци — и после не бърза да слезе.

Суровината поскъпва бързо и поевтинява бавно. Всичко около нея поскъпва бавно и не поевтинява почти никога.

Прибавете и данъка. В България основните храни се облагат с пълните 20% ДДС — една от най-високите ставки за храна в ЕС, която умножава всяко поскъпване по веригата, вместо да го смекчи. Защо това е изключение, обясняваме в текста за ДДС-то върху храните.

Кой плаща най-скъпо

Инфлацията не е равна за всички. Тя е регресивен данък — удря най-силно онези, които имат най-малко.

Причината е проста аритметика. Ако храната е една осма от бюджета ти, поскъпването ѝ с една пета отнема малко над два процента от парите ти. Ако е една пета от бюджета — отнема четири. А в България храната заема близо една пета от разходите на средното домакинство, най-високият дял в целия Съюз³. За домакинствата с ниски доходи делът е още по-голям, защото хлябът, млякото и олиото не са лукс, който можеш да отложиш.

И тук е капанът. Богатият, ударен от инфлация, може да отложи новия телефон или пътуването. Бедният не може да отложи вечерята. Когато поскъпне тъкмо храната — стоката, която най-малко подлежи на отлагане — най-притиснатите губят и последната си маневра: да изчакат по-добър момент.

Ето защо, когато макроикономистите обявят, че „инфлацията се нормализира", половината страна не им вярва. За домакинство, чийто бюджет е предимно храна, хранителната инфлация е инфлацията. Средният показател описва някой друг.

Защо усещането изпреварва статистиката

Има един устойчив разрив между отчетената инфлация и възприеманата — хората почти винаги смятат, че цените са скочили повече, отколкото казват таблиците. И това не е ирационалност.

Ние помним цените, които виждаме често. Хлябът, млякото, кафето, доматите — купуваме ги всяка седмица и носим цените им в главата си като репер. Когато точно те поскъпнат, паметта регистрира удара многократно. Годишният абонамент за нещо, което плащаме веднъж, минава почти незабелязано; двайсетте стотинки върху хляба, който купуваме през ден, се врязват. Затова възприеманата инфлация тежнее към храната — а храната поскъпва най-бързо⁴.

Има и по-коварна форма на поскъпване, която официалният индекс улавя трудно — свиването на опаковките. Когато цената на пакета остане същата, но грамажът падне от 500 на 400 грама, поскъпването е съвсем реално, само че невидимо на етикета. Окото го улавя чак у дома, при следващото готвене. Затова усетеното често изпреварва измереното.

Усещането не е грешка в наблюдателя. То е точен отчет на онази част от кошницата, която пазаруваме най-често.

Какво да гледаме вместо едно число

Ако едно число не стига — а не стига — кои са полезните?

Първо, отделният индекс на храните, а не само общият. Той показва натиска там, където го усещаме всеки ден. Второ, съотношението му спрямо доходите: не колко поскъпва храната, а колко по-бързо от заплатата. Именно тази разлика обяснява защо едно домакинство може да се чувства по-бедно, макар „средната" инфлация да се забавя и статистиката да го отчита за по-заможно.

Общата инфлация е за макрокартината. Хранителната инфлация, премерена спрямо дохода, е за живота. И когато двете се разминат — а те се разминават често — вярвайте на касовата бележка. Тя не осреднява.

Това не е призив към паника, а към точност. Инфлацията при храните не е вечна — тя се покачва и отшумява на вълни. Но докато трае, тя оформя не статистиката, а всекидневието: колко пъти месечно посягаш към по-евтината марка, кои продукти изчезват от списъка, кога „ще купя по-нататък" се превръща в „няма да купя". Именно тази тиха аритметика прави хранителната инфлация най-политическата от всички.

За по-широката картина как българската кошница се сравнява с европейската — номинално и спрямо заплатата — вижте България срещу ЕС.